В богатите страни хората даряват значително по-малко от хората в страните с ниски доходи

• Световният доклад за дарителството ‘2025 (World Giving Report) е ново представително проучване на CAF в 101 държави, което продължава и надгражда Световния дарителски индекс на КАФ (2010-2023)
• Докладът за дарителството в България ‘2025, подготвен от CAF и BCause, се базира на данните от световното проучване
• За първи път CAF въвежда мярка за щедрост – какъв дял от доходите си сме дарили
• Близо две трети (64%) от хората в света са дарили пари през 2024 година
• България е на 61 място по щедрост в света (веднага след Норвегия и наравно с Нова Зеландия и Судан)
• Българите са склонни да подценяват своята щедрост

 

България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството ‘2025 (World Giving Report ‘2025) - представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави.

В България Световният доклад  за дарителството‘2025 се представя от Фондация BCause, която заедно с КАФ  е подготвила допълнителен Доклад за дарителството в България ‘2025, базиран на данните от световното проучване.

За първи път в проучването се въвежда мярка за щедрост, която позволява да се сравняват отделните държави, като се оценява какъв дял от доходите са дарени на благотворителни организации, на човек или семейство в нужда или на религиозна организация.

Близо две трети (64%) от хората в света са дарили пари през 2024 година, а какъв дял от доходите си, как и за какво – определят културата и начинът на живот.

Според проучването хората в страните с ниски доходи са два пъти по-щедри от тези в страните с високи доходи, когато става въпрос за подпомагане на нуждаещи се хора и даряване на благотворителни организации.

Хората в страните с ниски доходи отделят средно 1,45% от доходите си за добри каузи, докато в страните с високи доходи този процент е 0,7%. В Африка хората даряват средно 1,54% от доходите си за добри каузи в сравнение с 0,64% в Европа.

Нигерия е най-щедрата страна, където хората даряват средно 2,83% от доходите си за благотворителни организации, религиозни организации или за хора в нужда. Три държави от Г-7 имат едни от най-ниските равнища на даренията като дял от доходите (Франция - 0,45 %, Германия - 0,39 %, и Япония - 0,16 %).

В целия свят хората на възраст между 35 и 44 години са дарили почти 1,5 пъти по-голям дел от доходите си от тези над 65 години (1,18 % спрямо 0,83 %).

Топ 10: Дарителство (като дял от доходите през 2024):
1. Нигерия (2,83%), 2.Египет (2,45%), 3. Гана и Китай (2,19%), 5. Кения (2,13%), 6. Уганда (2,04%), 7. Индия, Катар и Обединени арабски емирства (1,92%), 10. Малави (1,80%)

Топ 10: Доброволчество (средно часове доброволен труд на човек през 2024):
1. Катар (27.5 часа), 2. Руанда (26.6), 3. Кот д’Ивоар (23.3), 4. Малави (21.6), 5. Кения (20.6), 6.Камерун (18.4), 7. Замбия (18.1), 8. Уганда (16.6), 9. Намибия (15.5), 10. Нидерландия (15.4)

Най-популярната кауза в световен мащаб са децата и младежите – за тях са дарявали 29% от хората по света, тя е сред водещите каузи на всеки континент. Един от всеки четирима (26%) дарява за хуманитарна помощ и подпомагане на пострадали от бедствия, а в Азия хората са най-склонни (16%) да подкрепят екологични каузи.

В доклада се разглежда и какво мотивира дарителството. За повечето хора в света това е желанието да допринесат за промяна (65 %). Почти една пета (18 %) са вдъхновени от нещо, което са видели по новините, а социалните медии са най-често използваният начин за откриване на нови благотворителни организации (14 %).

Проучването установява също, че хората са по-щедри, когато тяхната държава насърчава дарителството. Тогава са по-склонни да се доверяват и да оценяват  дарителството като по-важно за обществото.

Дарителството в България

Дарителството у нас е каквото е дарителството в Европа

Световният доклад за дарителството ‘2025 показва, че нагласите и поведението, свързани с дарителството в България, съответстват на тези, наблюдавани в други европейски страни. Съответствието е по отношение:

• Каузите, които избираме,
• Начина, по който даряваме,
• Дела от доходите, които даряваме,
• Мотивите, с които даряваме,
• Доверието в гражданските организации и оценката за тяхната значимост.

Повече от половината (57%) от хората в България са дарили пари за добри каузи през 2024 г., като са насочили средствата си към един или повече от трите вида получатели – на благотворителна организация, директно на нуждаещи се хора, или на религиозна организация. Това ни поставя съвсем близо до средноевропейските нива на активност (59%).

Българите даряват относително по-голям дял от доходите си (0,76%) от средното европейско ниво (0,64%). Разликата може да се обясни с пропуските и неуспехите да се посрещнат обществените нужди в рамките на системи като здравеопазването и социалните услуги. Хората с много по-ниски нива на доходи откликват с висока мотивация, привлечени от конкретна кауза.

Българите са склонни да подценяват своята щедрост

Докладът показва, че българите са склонни да подценяват своята щедрост. Нашата самооценка предполага по-ниско ниво на готовност за даряване, отколкото показва действителното ни поведение. България се нарежда на 83-то място от 101 държави по самооценката ни за това колко сме щедри. Но сме на 61-во място сме по отношение на дела на доходите, които даряваме - веднага след Норвегия и наравно с Нова Зеландия и Судан.

Даренията в Европа през 2024 (като дял от доходите)

31 - Босна и Херцеговина (1,17%)

35 – Молдова (1,12%)

42 - Черна гора (1, 00%)

44 – Украйна (0,98%)

60 – Норвегия (0,77%)

61 – България (0,76%)

64 – Великобритания (0,75%)

67 – Румъния (0,74%)

70 = Сърбия (0,70%)

70 = Полша (0,70%)

72 – Австрия (0,69%)

73 – Ирландия (0,67%)

75 – Русия (0,66%)

76 = Литва (0,65%)

76 = Швейцария (0,65%)

78 – Хърватия (0,62%)

79 – Испания (0.61%)

80 – Гърция (0.60%)

85 – Нидерландия (0.57%)

86 = Швеция (0,54%)

86 = Чехия (0,54%)

89 = Естония (0,51%)

89 = Словения (0,51%)

91 = Латвия (0,48%)

91 = Италия (0,48%)

91 = Словакия (0,48%)

94 = Дания (0,47%)

94 = Унгария (0,47%)

96 – Белгия (0,46%)

97 = Франция (0,45%)

97 = Португалия (0,45%)

99 – Финландия (0,40%)

100 – Германия (0,39%)

Отделяме два пъти по-малко часове за доброволен труд от Европа

Както и през предходните години, доброволчеството в нашата страна е на по-ниски нива, особено по отношение на времето, отделено за дадена кауза.

14% от българските граждани са били доброволци през 2024 г. поне веднъж, докато в света са били един на всеки четири (26%).  Българските граждани извършват много по-малко редовна доброволческа дейност в сравнение с европейците и като цяло с хората в световен мащаб. Редовно – над 12 пъти в годината – са доброволствали 26% от всички доброволци. За сравнение в Европа това са 40%, а в света – 36%. В България значително повече са тези, които инцидентно са отделили от времето си на кауза – 41%.

Средното време, прекарано в доброволческа дейност, на човек в България през 2024 г. е 3 часа и 45 минути. За сравнение в Европа е 6 часа и 30 минути, в света е 9 часа.

Опазването на околната среда е каузата, на която хората са отделили най-много време през 2024 г. - 35%, въпреки че финансовата подкрепа за нея е относително скромна. Грижата за животните е на второ място сред предпочитанията на доброволците - 24%. Следват грижите за възрастните хора (24%) и за децата и младежите (22%).

Наблюдава се тенденция - значителна част от българските граждани предпочитат да доброволстват на открито, сред природата, в контакт с животни, и на място, където могат да бъдат със семействата си. Доброволческите дни за служителите на компаниите също често са насочени към такива занимания. Доброволчеството за каузи, които изискват специални умения или се възприемат като емоционално трудни - като хора с увреждания и болни хора, се избира много по-рядко.

Още по-малко са доброволците за каузи, нуждаещи се от подкрепа за застъпничество и обществена ангажираност – примерно по теми, свързани с правата на човека.

Доверието в благотворителните организации е сравнително високо

Делът на българските граждани, които даряват на благотворителни организации е същият като средния за Европа – 41%. Гражданските организации в България покриват на  практика всички сфери на живота - от борбата с горските пожари до асистираната репродукция. Доверието в неправителствените организации нараства през годините.

Делът на хората, които даряват директно на нуждаещи се, остава висок - 32%. Той се саморегенерира, като отделни хора даряват на лица, нуждаещи се от медицинска помощ, а заради успеха на предходни кампании болните са насърчени отново директно да се обърнат към дарителите.

Обемът на даренията, предоставени директно на нуждаещите се, е 44,5%. Той е почти равен на обема на даренията за НПО - 45,4%.

Въпреки че доверието в благотворителните организации е сравнително високо, повече прозрачност, отчетност и информация за действителните резултати от кампаниите биха засилили позициите им.

В дарителството България е сред най-светските и най-малко религиозни държави в Европа

Религиозните институции и каузи привличат най-малко дарители (8%), сочи проучването. Това се потвърждава от наблюденията ни от дарителските инструменти,  които BCause управлява. Мотивираното през вярата дарителство е ограничено основно в религиозните общности и това обяснява сравнително ниския дял (10,1%) от обема на даренията за тези каузи и институции. Много често тези дарения са за изграждане или реставрация на храмове.

Дарителството - повече личен избор, по-малко дълг към общността

Българските граждани възприемат даряването като нещо, което е въпрос на личен избор, на свобода. Те не чувстват предопределеност на дарителските си решения от обществените очаквания или от задълженията, характерни за една религиозна общност. Не са мотивирани и от данъчни облекчения.

Така че в общество, в което общностният дух не е силен, дарителството се стимулира най-вече от трагедии и спешни ситуации на отделни хора, например болни деца, и групови страдания като градове, засегнати от наводнения или подобни бедствия.

Все пак, можем да отбележим проявите на споделени ценности на по-малки общности като тези, които се грижат за правата на човека и системна социална промяна. Те се състоят от хора, които вярват, че промяната идва чрез участие и принос, включително с дарения. Много от тези хора решават да даряват и даряват редовно, защото вярват, че това ги прави пълноценни личности.

Мотивите за дарителското действие хвърлят повече светлина върху неговата  амбивалентност: да решаваш като свободна и независима личност и едновременно с това да спазваш правилата на общността и да постъпваш според очакванията.

1. Грижа ме е за каузата/за да направя промяна (75%), (Европа - 65%)
2. Наш дълг е да даряваме, ако можем (34%) (Европа -31%)
3. Моята религия насърчава даряването (28%) (Европа - 29%)

Редовното дарителство е изключение

Само 5% от българските граждани даряват повече от 12 пъти годишно или всеки месец. За сравнение, данните в световен мащаб са тройно по-високи.

Такъв е делът на хората, които са свързани с дадена кауза или организация и редовно я подкрепят финансово, например чрез дарителство на работното място. С предлагането на технологични решения - като онлайн и DMS абонаменти или вътрешни платформи - те бавно се увеличават.

Като имаме предвид, че мнозинството от дарителите реагира на криза или хуманитарен апел, липсата на редовно дарение е обяснима. Другият обичаен фактор на рационализиране и планиране на даренията - данъчните облекчения за физическите лица - също не са мотиватор за дарителите.

В същото време само редовното дарителство може да подкрепи желаната от много дарители социална промяна и медии и граждански организации трябва да работят за неговото популяризиране.

В България жените са по-склонни да даряват пари за благотворителност - 55% срещу 45% от мъжете. Същият дял са подкрепили неправителствени организации през годината. По отношение на доброволчеството мъжете (53%) са по-активни от жените (47%).

Даряваме най-много за деца и младежи, предпочитаме хуманитарни каузи

През 2024 г. българските граждани са подкрепили 2 до 3 каузи - както финансово, така и с доброволен труд. Единствената кауза в топ 5 на всеки континент са децата и младите хора, като почти 30% от дарителите по света са подкрепили тази кауза. В България 37% от дарителите подкрепят каузи, свързани с децата.

Дарителите в България са ориентирани предимно към хуманитарни каузи и са по-малко склонни да отделят средства за изкуство, наука или граждански права. Възрастните хора, които водят нерадостен живот поради бедност и липса на социални контакти, са били във фокуса на близо четвърт от дарителите (23%).

91% от дарителите на хуманитарни каузи са дарили средства за пострадали от бедствие в България, а 33% са дарили средства и за кризи по света.

Само 9% от дарителите са избрали да подкрепят опазването на околната среда, докато хуманното отношение към животните е привлякло почти двойно повече.

Помагаме на непознати

72% от хората са оказвали помощ на напълно непознати веднъж или повече пъти. Редовно, веднъж месечно, са оказали помощ 6 % от респондентите. За сравнение, 24% от анкетираните са помагали на роднини и приятели повече от 12 пъти годишно, а 10% - на свои съседи. Едва 9% не са помагали изобщо на съседите си.

Българските граждани са склонни да се установят за дълго време на едно място - 86% от населението живее в собствено жилище (по данни на Евростат).

Въпреки че хората са по-свързани със семейството и приятелите си, отколкото със съседите и по-широката общност, те все пак изграждат връзки на доверие.

Държавата разчита на организациите, но дали ги подкрепя

В България мненията за влиянието на държавата върху неправителствения сектор са почти равномерно разделени на положителни и отрицателни. Това ясно отразява разделението в общественото мнение и дебатите, които бяха щедро подхранвани от политическата нестабилност и поредицата от извънредни избори, временни правителства и напрежения, както и от преките атаки срещу гражданския сектор като промените в Закона за предучилищното и училищното образование и четирикратно внесения в Народното събрание Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти.

61% от анкетираните споделят мнението, че държавата разчита на НПО да вършат работа и да предоставят услуги, които тя не може да осигури или за които няма средства. Едва 10% не са съгласни с това твърдение.

35% са на мнение, че държавата насърчава хората да даряват на НПО - ниво, което е трудно обяснимо, като се има предвид липсата на държавни кампании или инициативи, включително и малкия или никакъв ефект на данъчните облекчения.

Напротив, обществени кампании като „Българската Коледа“ насърчават хората да даряват на държавата и тя да преразпределя средствата.

35% смятат, че държавата подкрепя НПО в някаква степен. В тази подкрепа вероятно влиза подкрепата от бюджета за социални услуги и конкурсните програми с европейски или общински средства от министерства и общини. Други проучвания показват, обаче, че това финансиране е ограничено, недостъпно и недостатъчно.

За да даряваме повече

Факторът, който би довел до увеличаване на дарителството в България, е увеличаване на доходите, смятат 54% от респондентите. Така мислят и 45% от хората в света. Предвид, че 35% от българските граждани се възпират да даряват, защото нямат достатъчно пари, този отговор ни подсказва, че вероятно настоящите дарители биха дарявали повече като обем средства.

Необходимостта НПО да целенасочено да работят, за да спечелят доверието на хората, се разкрива в другите два отговора. Гражданите искат да знаят повече за това как ще бъдат използвани парите им (47%) и да знаят повече за резултатите и ефекта от техните дарения (34%).

Ангажирането на хората в ежедневната дейност, разказването на истории за променени животи, прозрачността и комуникацията биха помогнали на НПО да отговорят на тези очаквания и да привлекат повече дарения.

 

Елица Баракова, Изпълнителен директор на Фондация BCause: „Първият Световен доклад за дарителството ни представя съкровище от данни, които ще предизвикат и вдъхновят дарителите и организациите на гражданското общество в България и по света. Страхотно надграждане на Световния дарителски индекс!“

Изтеглете Дарителството в България '2025

Изтеглете Световния доклад за дарителството '2025 (от сайта на CAF)

 

 

 

 

 

 

За проучването

Данните за Световния доклад за дарителството 2025 (WGR 2025) са събрани чрез онлайн проучване, осъществено от Focaldata по поръчка на CAF. То включва национално представителни анкети в 101 държави, събрани от над 50 000 души. Анкетирането е проведено в периода 6 - 31 януари 2025 г. с широк географски обхват. Въпросите се отнасят за дарителското поведение през 2024 година.

Суровите данни, събрани от Focaldata, са анализирани от CAF и партньори.

Световният доклад за дарителството замества и надгражда Световния дарителски индекс, който британската фондация CAF публикуваше от 2010 година до миналата 2024. Новото проучване изследва повече аспекти на дарителското поведение и нагласи, отчита дарителството и доброволчеството през цялата предходна година (а не само в предходния месец, както беше Индексът), и въвежда измерване на щедростта, обвързано с доходите на дарителите.