АДРЕС е най-голямата българска агенция за недвижими имоти в България. От създаването си през 1993 г. постоянно разширява дейността си и днес предлага професионални услуги в най-голямата мрежа офиси на територията на цялата страна, в които работят над 500 професионално обучени консултанти. 

Поговорихме си с Гергана Тенекеджиева, изпълнителния директор на компанията за дарителството и развитите КСО практики на АДРЕС.

Разговорът води Гергана Павлова, специалист "Комуникации" във Фондация BCause.

 

Какво е за Вашата компания корпоративната социална отговорност?

Мога да кажа, че я смятам за задължителна. Големите компании са звено, което има ресурс да се ангажира с важни социални каузи, но и да дава пример на останалите – на по-малкия бизнес, на отделните хора, ако искате – и на държавата. Освен това в АДРЕС работят много служители и аз смятам за свой дълг да ги ангажирам, доколкото мога, с хора и съдби, които имат нужда от подкрепа.

Защото добротворчеството е въпрос на нагласа – колкото повече виждаш резултатите от усилията или средствата, които си вложил, толкова повече ще искаш да участваш в различни каузи. И това не е въпрос единствено на финансови възможности, човек може да помага по много начини. Но е важно да видиш с очите си личните човешки съдби и как именно твоят малък жест може да се окаже много голям за някого.

 

Как избирате каузите, които да подкрепите?

Когато започнеш да избираш каузи, много бързо разбираш, че не можеш да помогнеш на всички. Затова е наистина полезно да откриеш партньори – фондации, в които има много доброволци, както и по-детайлно познаване на отделните проблеми.

Често избираме каузите си по предложения на наши служители. Органзираме различни кампании, благотворителни базари, лични срещи за подкрепа. Обикновено децата са във фокуса на нашите инициативи – вярвам, че можем да им помогнем да се преборят с факта, че съдбата не им е дала добър старт. И с малко помощ да достигнат желанията и мечтите си.

 

Вие лично се ангажирате с тези каузи - смятате ли, че това е начин да стимулирате и служителите си да бъдат по-ангажирани?

Категорично. Но не това ме води. Както казах, КСО е важна, тъй като бизнесът трябва да дава пример. Но личният пример е нещо, което не можеш да дадеш, ако искрено не вярваш в каузата, която защитаваш. Ангажирам се лично, защото искам. Искам хора, които не са имали късмет, да се превръщат в щастливи, пълноценни и удовлетворени личности. И ако аз мога да допринеса за това, не виждам защо да не го правя. Доброто е заразно.

Затова и съм убедена, че когато става дума за каквато и да било благотворителност, тя трябва да има и гласност. До съвсем скоро битуваше разбирането и у мен самата, че когато даваш, трябва да го направиш тихо и скромно. Но тихото помагане не заразява. Днес, в ерата на социалните мрежи, е много лесно и бързо да покажеш как дарителството и добротворството като цяло могат да станат част от ежедневието. Защото те не бива да са  нещо изключително и специално, а просто нормална част от нещата, които човек регулярно прави в живота си.

Последната ни инициатива е с фондация П.У.Л.С. и е за хората, подложени на системен тормоз у дома. И нека е ясно – тук не говорим за родител, който два пъти е изтървал нервите си и е повишил тон на детето си. Има реални жертви на истинско насилие. Случаи, в които говорим за побой, понякога до смърт. И не бива да ги бъркаме със семейните конфликти, разрешими на личностно ниво. Голяма част от обществото е с нагласата „те сами са си виновни”. Не са. Още по-малко децата.

 

Как решихте да разширите подкрепата си и да дарите и за фондация П.У.Л.С. ?

Според статистиката на фондация BCause, каузите, свързани с домашно насилие, са най-непопулярни у нас. Действително тук все още върлува схващането, че това е личен и семеен, а не обществен проблем, че това не ни засяга, че тези най-често жени и деца трябва сами да се справят. Не са редки и случаите, в които жертвите не срещат подкрепа дори в собствените си семейства.

Затова и центровете за подкрепа често се оказват единствен изход за тези майки. Осигурените от общините средства са крайно недостатъчни, заложеното в годишния им бюджет стига до април, а от април до декември разчитат на дарения. Важно е да знаем, че бягащите от домашно насилие имат нужда не просто да бъдат приютени между 4 стени. Те трябва да получат специализираната помощ на психолози, социални работници, юристи, за да стъпят на краката си, да си намерят работа, да получат подкрепа, за да дадат пълноценна грижа на децата си. И да имат самочувствието да устоят на тези, които ще им кажат „Това са капризи, всички сме яли бой”.

 

Виждате ли резултатите от Вашата подкрепа и какво Ви означават те за Вас?

Да, разбира се. Виждаме усмивките и емоциите, виждаме будни, любопитни деца, пред които стои живот, пълен с възможности, трябва им само малко подкрепа. Радваме се, когато им даваме възможност да се обучават, да имат социална среда, да комуникират с различни хора. И това ни стимулира да продължаваме. Защото е много трудно да даваш и да бъдеш консистентен в това, ако не виждаш как си повлиял благотворно. Затова пак подчертавам – благотворителността има нужда от гласност, която доскоро аз самата криех в себе си, за мое лично удовлетворение, но всъщност не помагам на повече хора така, дори напротив.

 

Какви други дарителски инициативи организирате в компанията? 

Ще опитам да изброя някои от последните. Наскоро организирахме празничен благотворителен базар заедно с други компании от холдинга ни. Подпомогнахме състезанието по катерене на име "Върхове за всички деца" за деца със СОП и деца с норма да бъде пълноценно осъществено. Участие взеха над 50 деца между 3 и 17 години.

На коледните ни партита на АДРЕС и Имотека в София и Варна имахме томбола, от която събрахме средства за "Благотворителната коледна кампания" насочена към помощ на семесйтва в нужда.

Събрахме и сума, която дарихме за закупуването на високотехнологичен робот за наземно ходене за асистирана рехабилитация при нарушения в походката за дома за медико-социални грижи за деца във Варна. Една от любимите ми каузи винаги е била насочената към абитуриентите в неравностойно положение по една или друга причина на живота, чиито разноски по бала сме поемали. Балът се случва веднъж в живота на човек и трябва да бъде запомнен като щастливо събитие, особено от тези, за които това не е все едно или поредното събитие в ежедневието от такъв характер. 

 

Мислите ли, че бизнесът оставя своя отпечатък върху развитието на образованието и какво още може да направи, за да помогне на сферата? 

Да, оставя, но за съжаление не в степента, в която ми се иска. Смятам, че може и трябва да се мисли в посока да интегрираме тези хора, да създадем стажантски програми и работни места за хората в неравностойно положение. Защото много от тях са и много способни, амбициозни и имат желание да учат. Но често, поради обстоятелствата в живота си, нямат самочувствие – те просто не могат да си представят, че са достатъчно добри. Не допускат, че могат да мерят сили с децата от конвенционални семейства и да започнат работа в голяма утвърдена компания. Те имат нужда от ментори, които да ги въведат в този свят и да им помогнат да разгърнат потенциала си. Смятам, че много от тези деца трябва да се сдобият с вярата, че могат да станат успешни личности, че не са зависими, а влиятелни. И това тяхно влияние ще се предаде нататък. Вярвам, че така работи доброто.