Ако някой местен не ти посочи с пръст пътя, водещ към село Катраница, община Смолян, трудно ще го откриеш. За това малко сгушено селце в Западните Родопи, е нашият разказ.
Към днешна дата там живеят неколцина възрастни хора. За градските хора такъв живот е труден за разбиране. Асфалт няма и никога не е имало. До него се стига по двукилометров черен път, изровен от стихиите.
Човекът, за когото искаме да ви разкажем, се казва Юмер. Срещнахме го по време на поредното ни запомнящо се приключение в село Катраница.
Бе късен следобед. Сравнително топъл, но предвещаващ дъжд и разваляне на времето. Поехме по стръмната лъкатушеща пътека, вече дишахме тежко, заметнали големи раници, в които бе всичко необходимо за предвиденото ни посещение. Борехме се с драки и храсти, но колкото по-нагоре се изкачвахме, пред нас се разкриваха прекрасни гледки.
След още няколко минути усилие пред нас изникна една стара, но спретната къщурка, върху която времето бе оставило своя отпечатък. Изведнъж от вратата на своя дом се показа дядо Юмер. Като ни видя замаха упорито с ръка:
“Хайдете, син, хайдете. Сьодните, син, сьодните, немойте седя правки“.
Извади една кутия бонбони и започва да ни разпитва защо сме дошли до тук и каква работа имаме. На кратко му разказахме за нашия проект „Заедно ще успеем“ със средства от Фонд „Нашите родители“ на фондация BCause.
Той искрено се зарадва, когато разбра, че сред нас има медицински лица.
Набързо запретна ръкави, за да му премерим кръвното. И продължи да говори тихо. Попитахме го има ли нужда от нещо а той отговори с треперещ глас:
„Не, сине, не, всичко си имам, поседите да си подумаме“.
Дядо Юмер започна да ни разказва за своята спътница в живота и как пандемията му я е отнела, очите му бяха пълни с тъга. Разказваше ни как баба Фатме е приготвяла най-вкусните пaлaчинки нa пeчкaтa. После каза изведнъж:
„Нeкa дa ви пoкaжа кaквo мoга!“
Извeднъж хвърли пaлaчинкa зaд рaмoтo cи и я хвaнa c чиниятa. На 72 гoдини, но пази непокътнато чувството си за хумор. Почерпи ни с вкусните палачинки, още топли-топли, седнахме до него, а той ни се радваше.
Да, вкусни бяха топлите палачинки, но топлината от този споделен разговор запомнихме по-дълго.
Сдружение „Ин Тайм Ер Ем“ изпълнява проект „Заедно ще успеем“ със средства от Фонд „Нашите родители“ на фондация BCause. Проектът е в подкрепа на възрастни и болни самотно живеещи хора в община Мадан.