Хората на BCause

Гергана Павлова е специалист „Комуникации“ във Фондация BCause от август 2022 г. Преди да стане част от екипа ни, работи в "Асоциация Анимус" и Фондация "За Нашите Деца". Учи журналистика, но е разочарована от средата и се насочва към дигиталния маркетинг. След курсове в СофтУни решава да се пробва в рекламата. Работи в две рекламни агенции като копирайтър. Била е доброволец на много организации. Има свой блог „Светът на Гери“ и снимката с лонгборда е правена за него.

Разговаряме шест месеца след идването й в BCause, след десетки постове в социалните мрежи, които сме сигурни, че сте чели, и след една успешна кампания Щедрият Вторник. Говорим си за работа, ценности, пътища и книги.

Къде е твоето – рекламата или гражданските организации? Много хора решават да избягат от т.нар. трети сектор, защото той е емоционално претоварващ. Бягат в рекламата или в друг бизнес и скоро след това се връщат, защото в НПО сектора има някакво „лепило“. Има ли нещо такова и при теб?

Със сигурност. Още първия ден в BCause се почувствах, че съм си вкъщи. Това със сигурност е моят сектор. Научила съм толкова много от работата си в НПО, което в бизнеса, сигурна съм, никой не може да ми даде. Пък и тук я има добавената стойност. В края на деня заспиваш и знаеш, че си направил нещо смислено.

Е, ти можеш да правиш нещо смислено и за производителите на бира или търговците на сандвичи…

Но ако си по-буден по принцип… Едно е да правиш реклами на бира и да си на площада, когато има нещо нередно. Друго е да си посветил професионалния си път на това наистина да подобряваш средата. Защото тогава повече имаш право и да излезеш на площада.

С други думи, ти си човек на каузата?

Ами да! (засмива се) Бунтовник с кауза. Когато бях ученичка си представях, че ще работя в Африка, за Уницеф и ще спасявам света.

Има ли сфера, която чувстваш повече своя?

Честно казано, „Анимус“ си беше моята кауза – живот без насилие. Много лично е. Докато в „За Нашите Деца“ правех това, което ми беше интересно. Имах и много голяма свобода на работа. Паралелно с това вървеше моето любителско писане. И с времето тези неща започнаха да се свързват. Сега в BCause мога да работя реално за каузата, която работи с всички каузи и да го правя по начин, който ми е интересен, а и имам опит да го правя.

Защо имаш собствен блог?

Когато бях по майчинство, много ми липсваше да правя нещо повече. Исках да използвам остатъка от здравия си разум за някакви смислени неща, различни от смяната на памперси. Имаше курсове за дигитален маркетинг на Google и аз се вдъхнових от тях и си направих блог. Това е една идея, която много приятели ми подхвърляха през годините, но аз винаги съм се подигравала на блогърите, че това е супер егоцентрично и как така ще пиша „30 неща за мен, които може би не знаете“. И ето, в моя блог има „10 неща за мен…“ (смее се)

А кои са тези пет неща, които искаш хората да знаят за теб?

Първо, аз съм много притиворечива, но не в буквалния смисъл. Много обичам крайности. Ето, аз си купувам дрехи само от втора употреба, но в същото време си правя дрехи по поръчка.

Навярно можем да намерим обяснение.

Второ, много романтизирам всякакви неща, но най-вече градове. Примерно никога не съм била в Париж, това ми е мечта от дете. Искам да отида и не искам да отида в Париж, защото ще се разочаровам. Боя се от това много. Представям си един Париж от 1932 година… поети, вино.

Как си с френския?

Като с китайския (смее се). Трето, много трудно се обиждам. Много хора си мислят – и сигурно така изглеждам, обаче аз не се обиждам.

Просто си гледаш лошо…

Да, може би така изглеждам или така звуча понякога заядливо, но аз наистина не се обиждам или много трудно бих се обидила. Много си обичам чувството за хумор и вярвам, че то тръгва първо от това да се смееш сам на себе си.

Четвърто, никога не съм искала да имам деца. Винаги съм мислила, че не е задължително хората да имат деца. Че има едни хора, които се обичат много и това може да е предостатъчно и не е нужно всички да пълним света с деца и…

… Обаче? (Ние знаем, че Гери има малък син Анди, когото обожава.)

Обаче се оказа, че – както е клишето, - това е най-хубавото нещо на света, което може да ти се случи и то ти дава някакъв нов смисъл. Но не ти осмисля живота, защото то като стане на 18 и го пратиш някъде по света, ти ще си пак ти.

И пето?

Като тийнейджър правих много глупости и всякакви забранени неща и това ми даде една увереност, че малко неща биха ме изненадали и мога по-лесно да приемам това, което ми поднася животът. И че нещата не трябва да са на всяка цена.

Какво четеш в момента?

В момента чета биографията на Дейв Грол, която подарих на мъжа ми за Коледа. Чета бързо, но тази ми върви бавно. Аз не обичам Нирвана, но обичам да чета биографични книги. Особено за хора, на които се възхищавам. Когато прочетох биографията на Кийт Ричардс, си татуирах тук (посочва) неговите ръце. По това време за първи път в живота си получих паник атаки и тази книга много ми помогна.

А как си почиваш?

Почивам си с книги, филми и с приятели. Почивам си, когато съм сред хора. Обичам да си говорим или да гледаме нещо, но заедно.

 

С Гергана Павлова разговаря Камелия А. Станчева