Еврофутбол, Куул Апс, CITI Bulgaria и дарители по ведомост от Мобилтел и Холдинг Загора осигуриха стипендии “Продължи” за учебната 2016/2017 г.
11 стипендии ще отидат при деца, настанени в приемни семейства, които имат много добър успех, малко неизвинени отсъствия и са от 7 до 11 клас.
Преди 3 години, заедно с колегите от Националната асоциация за приемна грижа, учредихме стипендии "Продължи". С тях даваме възможност на тези млади хора да видят смисъла на това да полагаш усилия и да печелиш битки. Те успяват да увлекат и други след себе си и да бъдат техен пример.
Първата година имахме 10 стипендианти, средният им успех беше 5,34. През втората година 7 от стипендиантите ни останаха в програмата, като успехът им вече беше 5,55. Останалите трима отпаднаха, но не поради нисък успех - двама бяха вече в 12 клас, а един беше върнат в биологичното си семейство. През тази учебна година имаме и двама студенти, които вече са стипендианти на програма "Готови за успех".
Благодарим на нашите партньори, които се включиха в „Продължи”!
300 лв. променят съдбата на едно дете! Ето защо:
Теди: Аз съм момиче, което живее в приемно семейство. Искам да ви разкажа за смелостта и добрините в моя живот, за това, което дадох и което получих.
Смелостта е много важна, за да оцелея. Смела съм всеки ден, когато трябва да показвам на съучениците си, че това, че нямам майка, не ме прави лош човек. Смела съм, когато подминавам гордо съседките, които казват, че моите приемни родители са ме взели само заради парите. Смела съм, когато наравно с останалите ми приятели се боря, за да постигам резултати и успехи в училище. Смела съм, когато ми се плаче, но разбирам, че моите тревоги не са толкова сериозни, колкото на децата – бежанци и на тези, които умират във войни. Аз съм смела, когато спестявам на приемните си родители много неща, които ме тревожат, защото знам, че и на тях не им е лесно. Моите приемни родители ме научиха на смелост.
Вярвам, че малките неща в живота трябва да ни радват. Ако не си смел, няма да можеш да правиш добрини. Аз имам един апел към всички хора: Мили хора, въпреки този труден живот, отворете сърцата си и дайте път на доброто, което е скътано някъде там дълбоко във вашите души!
Стипендията, която получавам от миналата година, си я съхранявам. Остава ми само една година в приемното семейство, тя ще ми послужи за времето, когато трябва да навляза в зрелостта си и сама да се справям с това, което ми предстои.
Успешна ученичка съм поради старанието си; поради желанието ми да се развивам и да получа добър старт в живота и уважението към учителите. Уча се на отговорност и опитвам да съм самостоятелна. Трупам знания и опит, които после ще вложа в живота си в полза на другите.
Искрен: Бях достатъчно „голям“ - 4 годишен, когато се сблъсках с непонятни и силни за мен събития. Най-силните. Разтърсващи, дори зловещи за тогавашните ми възприятия. Попаднах в дом за деца без родителски грижи. Но защо? Аз имам майка и татко дори и брат – по-малък. Бях попаднал в капан за деца. Без изход. И не бях само аз. Бяхме много. Единствено присъствието и на други деца в подобна ситуация до някъде ме успокояваше. И по някой банан от време на време. Да. Една от социалните работнички ми носеше понякога по един, за да ме успокои. Първите дни прекарах сам в малка стая. После ме пуснаха при другите деца. Понякога ни извеждаха на двора и аз винаги стоях до оградата. Гледах навън.
Докато не дойде момента и аз, като всички деца, да си имам семейство. Голямо! Мое! С мама и тати, с двама големи батковци, с баба и племенници които се родиха после. Много бях щастлив. Всичко плашещо и непонятно беше останало зад гърбът ми. Игри, играчки, ново колело – всичко. Мама и татко ме водеха хванали двете ми ръце, а аз от радост се превъртах ту напред, ту назад.
Много ми е странно като казвам приемни родители, защото те са такива само по документи. Иначе са си мои истински родители. Обичат ме много, и аз тях. Когато ми казват че съм тяхното най- малко момче им вярвам и знам, че винаги ще бъде така. Те непрекъснато ме насърчават да гледам напред, да не се срахувам да бъда себе си, да реагирам когато някой се отнесе несправедливо с мен, да имам свое мнение и да го отстоявам. Правя го все по-успешно.
Така че, трудности и силни моменти в живота на приемните деца - колкото искате. Как се справяме? Ами всеки по своему. Аз най-често разговарям с мама. От нея знам, че за всяко нещо се намира изход, когато не си сам, когато има с кого да застанеш срещу проблема и заедно да решите как да действате. С баща ми пък се справяме с „мъжките“ силни моменти. Чувствах се добре, когато ме защитаваше от злонамерени деца в училище като по-малък.
От началото на 2016 получавам стипендия от Асоциацията за приемна грижа. Много съм горд. Чувствам, че това са мои пари, за които съм се потрудил. Нали, за да получи човек стипендия, трябва да е оценен положения от него труд. Сега съм се амбицирал да уча по-старателно и догодина да кандидатствам за стипендия от училището. С парите, които ще ми се съберат сега, мисля през лятото да отида на курс по програмиране в София. Батко ми ще ме запише, при него ще живея по време на курса.
С една дума, мисля, че живея щастливо. Колкото повече пораствам, усещам колко хубави неща ми предстоят. Имам невероятен избор от пътища, по които да тръгна, и всичките са безкрайно интересни и вълнуващи. Отсега знам, че ще направя всичко, за да стана добър и успял човек.
