На 8 юни Фондация BCause проведе четвъртото издание на Форум „Ускори успеха!“, предназначен за неправителствени организации с интерес и желание да подобрят уменията си за набиране на средства. Говорители бяха лидери на организации, журналисти, участници в минали издания на Акселераторските ни програми. Активисти в различни сфери присъстваха в Американския център към Столична библиотека или гледаха онлайн излъчването на живо във Фейсбук страницата ни.

Събитието бе открито от Людмила Атанасова, Директор "Програми за НПО" във Фондация BCause. Тя сподели за постиженията на участниците в четирите Акслератора за дарителски кампании, проведени в рамките на проекта „Информиране, ангажиране, успех!". В Акселераторите участваха 40 неправителствени организации, които проведоха краткосрочни дарителски кампании с реалистични цели. Благодарение на обученията, помощта от екипа на фондацията и на общо 28 про боно ментори от компании и медии и в най-голяма степен на своите усилия по време на кампаниите, те са набрали общо 322 050 лева, при прогнозна сума от общо 200 000 лева. За някои организации Акслераторът е послужил като трамплин, те са "набрали скорост" и след участието им в програмата притокът на дарения към тях продължава.

Споделянето на добри практики и дискусията започнаха с въпроса “Как оценявате сега стартовото си ниво като умения в правене на кампании в началото на Акселератора?”

Ивелина Минчева, Фондация „Общност в помощ на зависимите“: Преди Акселератора много смело тръгнах като в една предишна кампания. Мислех си, че слагам сума за набиране от 20 000 лв. и всички ще реагират да спасим тези хора. Не стана така. По време на обученията разбрах, че се иска много сериозен план и подготовка.

Радина Велчева, Фондация „Искам бебе“: Имахме 15 години опит отпреди Акселератора, оказа се, че в презентирането на даден проблем не сме знели какво е, защото много думи всъщност не казваха това, което съм искала да кажа. Сега мога с малко думи да кажа много.

Иванка Иванова-Попова, Сдружение „Самаряни“: Към момента на влизане в Акселератора имахме 25-годишен опит в общностни малки кампании, но не и в дигитална среда.

Мария Данева, Сдружение „Самаряни“: След Акселератора мога да кажа, че съм структурирана. Преди това – имаш идея нещо да направиш, но с кого, как, как трябва да говориш на бизнеса, какво разбира бизнесът от нашите сложни думи в сектора... Акселераторът много ме структурира и обра откъм "бенефициенти" и други паразитни думи. Това да разказваме истории стана наша основна мисия.

А на въпроса “Коя беше най-силната ви страна по време на вашата кампания?” Радина Велчева отговори така: Разказахме историята на нашето семейство от Свиленград, те си показаха лицата в кампанията. 20 години са живяли на една улица и не са се познавали, докато щастливата случайност ги събира. За разлика от много други двойки те излязоха с тяхна снимка и казаха: искаме да ни помогнете. Това стана мотото на кампанията и за други двойки, вече им казваме: искате ли помощ от „Искам бебе“? И ако е да - разкажете си историята. Ние знаем как да я направим с малко думи, така че да въздейства. Това ни даде сили.

С нашите ментори направихме прессъобщение, което абсолютно обърна с хастара нагоре всичко, което съм писала и правила преди. Никога преди не бях пращала прессъобщение в събота и неделя. А сега - пуснахме го в събота и имахме над 50 публикации още в понеделник! Ние трябва да излезем от нашите собствени обувки като НПО сектор и да слушаме професионалистите как ще подредят онова, което ние толкова дълго сме казвали, но не сме успели да го структурираме по начина, по който да ни разберат другите хора.

“Какво правихте за първи път в кампаниите си?”

Мария Данева: За първи път имахме структура на един лист - имахме точно какво планираме да направим, към кого да се обърнем, кога да го направим. Tова за мен беше много ценно, знаеш самия процес, какво следва. Така не е трудно, не е хаос.

Ивелина Минчева: Много хора ни повярваха, много! Акселераторът направи чудеса за няколко месеца с нашата легитимност. Аз съм живяла доста години в чужбина и вярвах, че идвам, пренасям опита оттам и всичко става с едно щракване на пръстите, но не беше точно така. Вие ми помогнахте да разбера къде се намирам и как да правя нещата правилно.

 

Дискусията се оказа изключително полезна за всички гости, затова продължи с поредния въпрос към участниците в първия панел “Как гледате сега на кампаниите, какво бихте променили и посъветвали други колеги да правят?”

Ивелина Минчева: Бих посъветвала колегите да нямат страх, да са максимално автентични, да показват и разквават истинските успешни истории и да са смели, да кажат: толкова пари ни трябват.

Радина Велчева: Бъдете емоционални, Акселераторът ме научи и това. Използвайте емоциите и ги назовавайте с точните думи - тъга, болка, радост, щастие, това са думи, които въздействат изключително много на аудиторията и ако вие сте истински в това, което искате, непременно ще го получите.

Иванка Иванова-Попова: В историята на “Самаряни” можем да разделим опита ни в дарителството на преди и след Акселератора, коренно различно е. Участието ни даде смелост да правим кампании и увереност, че всяка кауза намира своята аудитория. Ние направихме през последните 2 години след Акселератора още няколко кампании и в резултат имаме близо 100 000 лв., което никога преди не сме успявали да постигнем, така че бъдете смели!

 

 

Утвърдени организации с дълга история разказаха за своя опит в набирането на средства - опит, както разбрахме, различен поради обстоятелства, личности и възгледи. В разговор с Веселина Йорданова от екипа на BCause влязоха Юлия Андонова (Фондация П.У.Л.С.), Диляна Манева (Фондация "За Нашите Деца") и Нана Гладуиш ("Една от 8").

 

“Какво се прави, когато изведнъж от всички стратегии остане само една - организацията да оцелее?”.

Юлия Андонова, Фондация П.У.Л.С.: През септември 2022 г. стана ясно, че сме много много под нулата, въпреки всички написани проекти и очаквани дарения. Ние оказваме денонощна подкрепа на хора, пострадали от насилие. Имаме Кризисен център, в който без значение дали имаме или нямаме легла и пари, ние им помагаме да намерят убежище, сигурност и сили да започнат живота си без насилие. Успявахме дотогава, имаме си календар с традиционни кампании, но стана ясно, че няма как по-нататък. Бяхме отчаяни, трябваше да затворим организацията. На другата сутрин си събрах мислите и направих един кратък текст за Платформата.бг (Platformata.bg). Тогава изобщо не си вярвах дали текстът, който съм написала, е адекватен. Качихме кампанията в Платформата, после и в DMS. Нещата се случиха много бързо. Още в първите дни в двете платформи имаше средства, с които можехме да платим натрупани с месеци задължения. Ако някой ме пита знаех ли какво правим в тази кампания, искреният ми отговор е: Не, аз бях изключително отчаяна и знаех само, че ако не дам всичко от себе си, хората, на които помагаме, няма да има към кого да се обръщат занапред. Имах предишния опит от кампании, но това не е кампания за 10000 лв. за летен лагер, без който може, все пак... В един момент кампанията започна сама да живее, стотици хора, които ни познават и разбират това, което правим ни подкрепиха - хора, които са ни виждали, които са чували за нас, които са търсили нашата помощ, казаха: тази организация трябва да продължи да съществува. Много известни личности ни подкрепиха и споделяха нашата кампания. Ние също бяхме много активни във всички канали - сайта ни, Facebook, LinkedIn, периодично давахме информация какво сме събрали, докъде са ни стигнали средствата. За 3 месеца успяхме да съберем над 80 000 лв.

В моментите, в които имаше спад в кампанията, започнах да споделям новини от Центъра, а при нас всеки ден има история, всеки ден сме спасили някого, така че новини има. За да поддържаме огъня в кампанията - споделях новини. Направила съм си един задължителен финал на постовете с всички начини, по които хората могат да ни подкрепят. Знаем как работят алгоритмите на Фейсбук - да тагваме страници, хора, да правим клипове, да слагаме снимки. Хората имат нужда да видят какво правим и да усетят значимостта на тяхната подкрепа. За нас най-голямата новина беше, че ние не затворихме след 23 години съществуване на организацията!

 

За това как се изграждат и поддържат отношенията на една организация с дарители и какви качества трябва да притежава успешния фъндрейзър говори Диляна Манева, Мениджър на екип КСО във Фондация „За нашите деца“.

Ние гледаме на дарителите не само като даващи финансови средства, но и като на съмишленици, които ангажираме по всякакви поводи. Начинът, по който ние подхождаме - първоначално се опитваме да поискаме тяхното доверие, защото истина е, че средства най-лесно се набират, най-трудно се набира ангажираност. Работата ни с корпоративните дарители включва различни нива - както на високо ниво на мениджмънта, така и с техните служители, защото една компания е общност от много хора. Това могат да бъдат не само дарители, но и хора, които да разберат повече за нашата кауза. В нашето обществто горещо се нуждаем от повече хора, които да разбират защо гражданският сектор е нужен, какво точно той прави и по какъв начин е полезен.

Все повече компании имат потребността, а и очакването от техните служители да получват от партньорите си от гражданския сектор предложения за различни инциативи. Съветвам колегите, които набират средства от корпоративни дарители да измислят начини, по които могат да бъдат въвлечени служителите им. Много съм щастлива от това, че вече са по-малко компаниите, които искат да идват да боядисват огради и да копаят дворове. Но пък професионалното доброволчество, конкултантски услуги, счетоводители, юристи, ИТ специалисти, включително ПР-и - това са хората, които могат да ни помогнат да сме по-добри в нашата работа и ви съветвам да го използвате.

Успешният фъндрейзър на първо място трябва да е търпелив човек. Ако няма търпение и иска бързи резултати, бързо ще се откаже. Упоритост, последователност, изключителна почтеност и безумно добри комуникационни умения. Убеждаващата комуникация е ти истински да вярваш в това, което правиш, да не се срамуваш, да не приемаш себе си като просяк. Ние не сме просяци, ние правим толкова много за обществото, ние сме застъпници за хора, които нямат глас. Да уважаваме работата си е първото нещо, защото уважението, почтеността и автентичността са неща, които се усещат още в първия разговор, особено, когато говорим с хора от бизнеса. Този радар при тях е безупречен.

 

Нана Гладуиш, основателката на Фондация „Една от 8“ разказа как се създава организация, която е разпознаваема марка. 

Aз гледам на НПО-то като на бизнес и се опитвам да се продам. За мен е важно аз да съм им интересна и да превъзхождам конкуренцията. Ние се позиционирахме много ясно и точно още в началото: ще помагаме само на хората с рак на гърдата. Освен това превъзхождахме останалите – никоя друга пациентска организация нямаше клуб за пациентите. Бяхме първите, които предложихме индивидуална психологическа и юридическа помощ, групи за взаимопомощ, раздавахме тюрбани, сутиени, които ни бяха дарявани от хора. Стигна се до момента, в който хора започнаха да идват и да казват: искаме да ви дарим пари, за да купите сутиени, примерно.

Има два вида дарители - едните даряват с условие, другите - без условие. И тук е проблемът. Може да има много дарители, но е проблем, ако те са само с условие и вие не успеете да ги превърнете във ваши приятели, партньори, които наистина да са вече ваши доверени хора, част от вашата организация. Какво като са бизнес? В крайна сметка и те са хора. Да ги привлечете и в емоционален аспект, за да могат да дойдат и да ви дарят без условие, а когато става въпрос за наем, за заплати, не е много лицеприятно за дарителя. Най-често дарителят иска да дари за нещо, което е видимо.

В България има една много порочна практика и аз никога не преставам да повтарям на моите колеги от медиите, че те трябва да дават възможност на НПО сектора да говори за хората, които му помагат. На мен ми е втръснало от издигането на анонимния дарител до светец. Напротив! За мен за тези хора трябва да се говори, да се пише. В Израел в болницата, в която се лекувах, имената на дарителите са изписани. Хората се гордеят с тях и с това възпитават цялото общество.

 

Гергана Павлова, специалист "Комуникации" във Фондация BCause, разказа за добри практики на партньорски организации в Европа по повод обелязването на Щедрият Вторник. Участниците във Форума обсъдиха по групи как могат да се да включат възможно най-много много хора и по най-ефективен начин към предстоящия ден на щедростта на 28 ноември. Всички получиха тениски, с които да станат част от глобалното движение.

 

Представители на медии в лицето на Мартина Бозукова от Mediapool.bg, Катя Василева от БНР, Жанета Дядовска от BTV разказаха как работят с НПО сектора, по какъв начин прессъобщенията достигат до тях, как каузите печелят медийни внимание. Беше интересна дискусия за всички, тъй като взаимната полза за двете страни и как да работим за по-голямо взаимно познаване и доверие е актуална тема сред набиращите средства организации. Водеща на разговора беше Зорница Стоилова.

 

Преди финалната дискусия, си говорихме за работата на НПО с известни личности, които стават посланици на различни каузи. Анета Филипова от Фондация „Сийдър“ разказа за дългогодишното им партньорство с актьора Алек Алексиев, един от отличените в селекцията “Известните помагат”.

 

Форумът „Ускори успеха!“ е част от поредица дейности в рамките на проект „Информиране, ангажиране, успех!“, който се осъществява от Фондация BCause с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg) в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Основната цел на проект „Информиране, ангажиране, успех!“ е подобряване на капацитета и устойчивостта на гражданския сектор, в това число на гражданските организации. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от фондация BCause и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.