Баба Арзие е на 77 години, родена е в с. Печинска, общ. Мадан. Едно малко населено място с около 10 възрастни души. Тук, където времето сякаш е без значение и се измерва единствено с изгревите и залезите, с навреме свършената работа и положените грижи както за животните, така и за градините, които подсигуряват прехраната.
Животът й протичал спокойно, с ежедневните трудности успявала да се справя до момента, в който разбрала че страда от остеопороза, прогресивно заболяване на костите .“Болестите дойдоха изведнъж“, казва тя. „Високо кръвно, нерви, ставни проблеми“.
Когато посетихме баба Арзие, тя ни посрещна с усмивка на лице. „Обичам около мен да има хора, обичам и да шетам из къщи, защото вече трудно спя и така – в приказки и работа, по-лесно минава времето“ – споделя възрастната жена и ни покани да останем да преспим в дома ѝ.
Слънцето вече скриваше своите лъчи зад красивите родопски планини и с благодарност приехме поканата. Радост обзе възрастната жена и като че ѝ даде допълнителни сили. С вече изкривените от болестта ръце тя сложи на старата си печка на дърва един родопски „пареник“, за да ни нагости. Ние се включихме в приготвянето на вечерята.
Нашата медицинска сестра се погрижи за баба Арзие, като й измери кръвното налягане, от вълнение се бе покачило малко. Попитахме я има ли нужда от нещо, за да отскочим до града, защото в това населено място няма транспорт и тя си закупува нужните лекарс тва и неща от първа необходимост, когато на някои съселянин дойдат децата на гости. Затова с радост взехме списъка с покупки и рецептурната й книжка и се запътихме за покупки.
Когато се прибрахме при нея, тя бе спретнала една богата трапеза. Не спираше да ни гледа с тъжните си очи и да ни се радва. Започна да ни разказва за младините си как в селото е имало живот, как е работела като подемчик на рудник Печинско. Имаше толкова хубави спомени от хората, с които е работела. Разказа ни и за семейството си за децата й, които са в чужбина и ги чува само по телефона. Голяма тъга се изписа на лицето й, която остави дълбок отпечатък в нас.
За пореден път осъзнахме, че близостта, общуването, разбирането, уважението и обичта са изконните ценности, които движат живота. Всеки човек е отделен свят. Страстите му кипят в него, случват се и лоши и добри моменти. Това е личната му палитра от цветове, благодарение на която той преобразява живота си. Човекът е художник, който умело използва бойте: смесва ги, уплътнява, създавайки красиво житейско платно.
Сдружение „Ин Тайм Ер Ем“ изпълнява проект „Заедно ще успеем“ със средства от Фонд „Нашите родители“ на фондация Bcause. Проектът е в подкрепа на възрастни болни самотно живеещи хора в община Мадан.
