Март е месецът, в който говорим за жените – за техните права, постижения и роли в обществото. Но има една тема, за която говорим по-рядко: женската филантропия. Тя има дълбоки корени в България, но влиянието й отдавна не се измерва ярко.
Изследвания показват, че в световен мащаб жените са по-склонни да даряват и да участват доброволно в каузи, а при равни доходи често даряват по-често и по-голяма част от средствата си. Днес жените държат около 40% от глобалното богатство и влияят върху близо 85% от решенията за благотворителност в домакинствата.
Но женската филантропия по-често не е само въпрос на финанси. Тя се проявява чрез грижа, създаване на общности, съпричастие и лично участие. И за да ви разкажем повече за различните лицата на дарителката ще ви срещнем с един въображаем образ – Филипа Тропева. Една жена, която живее в различни времена, но запазва сърцето и умението си да вижда околните.
Историята на Филипа е художествена, но вдъхновена от реални жени от българската история.
Филипа Тропева, 1897 г.
Дарителката
Филипа Тропева живее в София в края на 19 век. Съпругът ѝ е търговец, а домът им – просторен и винаги отворен за гости.
Във всекидневието ѝ има много задължения, които изискват женската й загриженост, емпатия, топлина – семейство, домакинство, обществен живот. Но Филипа има още една роля: тя е благодетелка.
Управлява семеен фонд, отделя значителни суми за благотворителни каузи, помага на за нуждаещи се. Табела с името й някой ден ще стои на входа на сграда построена с дарени от нея финансови средства.
Но не го прави показно - за нея това е правилното съжителство с околните.
В онези години в България има много съпруги и дъщери на индустриалци, търговци и общественици, които създават семейни фондове, дарителски програми към училища, хосписи и сиропиталища. Благотворителността често е част от семейната традиция и тя се решава и управлява от жените.
В началото на миналия век у нас има жени дарили достатъчно средства за построяването на болници. Има и такива дарили собствените си домове в обществен интерес. Филантропията никога не е била изцяло мъжка територия и Филипа Тропева от 1904 г. го доказва.
Филипа Тропева, 1934 г.
Доброволката
Годината е 1934. Филипа няма голяма къща, заможно семейство или наследство. Работи като помощник в редакция на вестник.
Но дарява това, което има – време и сърце за околните.
Филипа от дете е доброволка към благотворително дружество. Помагала е с майка си във военен лазарет. Понякога преподава четмо и писмо на деца от нейния град, които не могат да си позволят да ходят на училище, тъй като трябва да работят.
Никой не я нарича филантроп, но тя е точно това.
В България между двете световни войни именно доброволчеството и женските благотворителни дружества са двигател на социалните инициативи спасителни за обществото тогава – от помощ за ранени войници, приютяване на самотни майки, сираци, до образование и здравна грижа за деца.
Филипа Тропева, 2026 г.
Добротворката
Днес Филипа работи в офис, понякога и от вкъщи. Пие кафе на път за работа и плаща сметките си онлайн. Тя е добре образована, има умения и собствени финансови средства. Съумява да спестява и да ръководи добре разходите си.
Всеки месец отделя сума за кауза, която ѝ е важна. Познава организациите в страната, запозната е добре с мисиите и целите им. Дарява за образователни каузи, друг път – за лечение. Понякога се включва и като доброволец.
Даренията й не са големи, но са неизменна част от живота й. Карат я да се чувства полезна на околните, заинтересова се от историите и на непознати. На кого, как и кога да помогне е изцяло нейно самостоятелно решение.
Днес жените по света и в България играят все така голяма роля в благотворителността – като дарители, доброволци, лидери и създатели на каузи.
Те даряват по-често, по-дългосрочно и по-свързано с конкретни общности и хора.
Но независимо дали става дума за голямо дарение, доброволчество или малка месечна подкрепа – всички тези Филипи са част от една и съща история, тази на българките, които вярват, че обществото се променя, когато някой реши да даде повече, отколкото е длъжен.
Филантропията в България има много лица. И много от тях са женски!
