Не питай патило, а питай старило.
През 2025 година се навършиха 100 години от основаването на кв. „Факултета“ в София. По проект „Не питай патило, а питай старило“ на сдружение "Ever Clever" 24 млади доброволци извършиха общо 125 домашни посещения на 24 самотни възрастни хора от ромския кв. „Факултета”. В рамките на посещенията бяха раздадени 125 пакета със здравословна храна.
Първоначалната идея на проект „Не питай патило, а питай старило” беше доброволците да посещават редовно самотни възрастни хора в продължение на няколко месеца и да разменят пакети със здравословна храна и внимание за автентични разкази, свързани с миналото и традициите на квартала. Но в хода на посещенията се оказа, че младежите научават не само за историята на квартала, но също така за собствените си баби и дядовци, прабаби и прадядовци – истории за техните запознанства, сватби и премеждия, които те самите не са споделяли никога, но техните едновремешни приятели и близки помнят и споделят.
Доброволците заснеха общо над 30 видео истории на възрастните хора, свързани с миналото на квартала, ромските традиции и обичаи. 20 от тези видеа бяха публикувани в социалните мрежи.
В инициативата се включиха и ученици от 75. ОУ „Тодор Каблешков“. Първата среща беше с Емил Михайлов, председател на НЧ ,,Мануш Романов-2010 г.“. Той работи за общността в различни организации повече от 40 години.
Срещнахме го в кв. „Факултета“ в София. Ако днес се разходите там, ще го срещнете и Вие – стогодишен мъж с побеляла коса, дълбок дрезгав глас и очи, преливащи от спомени. Приседнахме до него на пейката пред дома му и лентата на живота сякаш се завърта назад във времето. Разказа ни за традициите, обичаите и ритуалите в квартала, когато е бил млад. За училището – как учителките са го насърчавали да учи, защото е бил надарен с бистър ум и завидна памет. Майка му също е вярвала в образованието и не е искала да прекъсва след 8. клас, както много други негови съученици тогава. Подготвил се, кандидатствал и влязъл в техникум – единственият ученик от ромски произход в класа. Подкрепа не липсвала – както от учителите и съучениците, така и от семейството. Любовта към знанието го извисила и отворила перспективи за съвсем различен живот…
Ако днес срещнете този мъж, попитайте го не само за любовта към знанието, но и за любовта към хората. Той ще се подсмихне под мустак и ще Ви разкаже за любовта така, както само ромското сърце умее. Запознал се със съпругата си… на гробищата. Денят бил мокър, кален и свадлив. Младо момиче се чудело как да пресече алеята, без да нагази в тинята. Помолила го да сложи някаква плочка, камък, каквото и да е, сама и само да може да се минава. Той се огледал за подходящ камък, но нямало. Тогава я грабнал на ръце и я пренесъл до чистото. Така започнала тяхната история. Днес още се носят на ръце – с радостта по децата, внуците и правнуците.
Доброволците събраха 100 истории – за щастие, любов, мечти и тъга. Защото дарителството не е само помощ. То е среща. То е разговор. То е памет, която сто години продължава да се шепне от поколение на поколение. Доброволците събраха като безценни бисерчета такива истории и ги споделиха със своите съученици, които от своя страна изготвиха саморъчно коледни картички за възрастните хора, включени в проекта.
В резултата на популярността на инициативата ръководството на район „Красна поляна” изрази готовност да финансира със собствени средства такава кампания и догодина.
Проектът „Не питай патило, а питай старило” бе финансиран с 3683 лв. от фонд „Нашите родители“ на фондация BCause.
